"АЗ СЪМ ПЪТЯТ, И ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ"

в светлината на светоотеческите тълкувания /Ин. 14:6/

   В Своята прощална беседа с учениците Си, в Сионската горница, Спасителят изрича едни безсмъртни думи, с които казва всичко за Себе Си във възможно най-кратка форма, подобно на двете заповеди, в които се съдържа "целия закон и пророците" /Мат. 22:40/. И за всеки, който обича Господ и се стреми да се уподоби на Него, е много важно да изучава Неговия характер, за да се научи да мисли като Него: "Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос" /Филип. 2:5/. И тъй като "всичко е от Него, чрез Него и у Него" /Рим. 11:36/ и Неговите думи, които "са дух и живот" /Ин. 6:63/ звучат достатъчно тайнствено и загадъчно, ние се нуждаем от помощта на светите отци, за да разберем тяхното мистично значение и да можем да вникнем в дълбочината на техния Божествен смисъл.

   Св. Василий Велики, тълкувайки думата "пътят", казва:
   "Когато Господ се именува "пътят", ние се издигаме към висше разбиране, а не се спираме на това, което се представя на пръв поглед. Понеже под думата "път" разбираме преуспяването в съвършенството, последователно и организирано достижимо чрез делата на правдата и просвещението на разума, когато непрестанно желаем това, което е пред нас, и се стремим към това, което не ни достига, докато не постигнем блажения край, т.е. богопознанието, което Господ дарува на повярвалите в Него чрез Себе Си. Понеже нашият Господ действително е благият път, стабилният и непогрешителен, който води към действителното благо - Отца. Понеже казва: "никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене" /Ин. 14:6/. И такова е нашето възхождане към Бога чрез Сина.

   Св. Григорий Богослов: "На мен ми се струва, че Той се именува:

 "Истината", като единствено, а не като множествено, по естество (понеже истинното е единствено, а лъжата е многолична), като чист печат и нелъжлив образ на Отца;

  "Животът", защото Той е светлина, опора и осъществяване на всяка разумна природа. "Защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме" /Деян. 17:28/, по двояката сила на вдъхването - и по диханието за живот, което е вдъхнал във всички и по Светия Дух, Когото дава на тези, които Го побират, според мярката на това, как отваряме устата на разбирането;

  "Пътят", като такъв, Който чрез Себе Си ни води." 

   Св. Иоан Златоуст:

   "Но какво е Христос? "Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене". И защо не е казал просто, когато Петър попитал: "Къде отиваш?" и е отговорил: "Аз отивам при Отца, а вие сега не можете да отидете", но въвел в Своята реч толкова думи, поставяйки въпроси и отговори?! На иудеите, разбира се, Той справедливо не е казал така. Но защо на учениците? И на учениците, и на иудеите Той говорил, че е дошъл от Бога и при Бога отива, но сега говори за това по-ясно от преди. На иудеите Той не го е казал така ясно, защото ако беше казал: "Не можете да дойдете при Отца, освен чрез Мене", то те веднага биха помислили, че това е казано от гордост; а сега, когато Той замълчал за това, ги обезпокоил. Но защо, ще попиташ, така e говорил и на учениците, и на Петър? Той е знаел голямата ревност на Петър и че в противен случай, още повече щеше да Го безпокои. И така, за да го отвлече от това, говори прикрито. А когато достигнал това, което искал, затъмняването и прикритостта на словото, тогава отново говори открито. Като казал: "Където Аз отивам, там никой не може да дойде", прибавил: "в дома на Отца Ми има много обители", и още: "Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене". Той не е искал да им каже това в самото начало, за да не ги подхвърли на по-голяма скръб, но след като ги е утешил, тогава и казал. С упрека, отправен към Петра, Той, действително, снел от тях много скръб, а и те самите, опасявайки се да не би да не чуят същото, станали по-смирени. "Аз Съм пътят". Това е потвърждение на думите: "Никой не дохожда, освен чрез Мене", а словата: "и истината и животът" - уверение в това, че непременно ще бъде така. Ако Аз Съм истината, то от Мене не може да бъде лъжа. А ако Аз Съм и животът, то и самата смърт не може да ви попречи да дойдете при Мен. Иначе казано: ако Аз Съм пътят, то вие няма да имате нужда от ръководител; ако Аз съм истината, то моите думи не са лъжа; ако Аз съм животът, то макар вие и да умрете, все пак ще получите това, което съм казал. Що се отнася до пътя, то това те разбрали и изповядали, а останалото не разбрали, а и не посмели да попитат за пояснения. Впрочем и от това, което било казано за пътя, те получили голямо утешение. "Ако е в Моя власт, да ви доведа при Отца, то вие непременно ще дойдете там". По друг път там не е възможно да се отиде. С думите: "Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец" /6:44/ и още: "И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си " /12:32/, а също, словата: "Никой не дохожда, освен чрез Мене", чрез тях Той показва Своето равенство с Отца."

   Св. Иоан Кронщадски:
   "Аз съм пътят и истината и животът, говори Господ в противоположност на дявола, който е заблуждение, лъжа и смърт. Христовото слово или Неговото учение, Неговите заповеди, или учението на Неговата Църква, е пътят. Без съмнение върви по този път, живей според това учение, постъпвай според тези заповеди. Те са път и истина, защото водят в живота. "Аз съм пътят и истината и животът". Всяка дума на дявола, всички негови внушения, всички негови хитри коварства са заблуждение и лъжа, и затова не водят към живот, а към смърт. Думите "истина" и "живот: са тясно свързани помежду си с вътрешна връзка: това, което е истинно, то непременно е и живот: Божиите мисли са живот и мир /Рим: 8:6/ "Плътското мъдруване е смърт, а духовното мъдруване - живот и мир". Това, което е лъжовно, то непременно е и смърт за душата. В същността на истината е животът, а в концепцията на лъжата е смъртта. Едната без другата е немислима."

   Проф. А. П. Лопухин:

  "На въпроса на Тома, Христос не отговаря пряко. Той само използва въпроса за това, да напомни на апостолите за Своето назначение (а по въпроса, който Му предложил Тома, Той говорил много по-горе), Христос Сам е пътят към истината и живота или иначе казано - към Бог-Отец. Някои тълкуватели, например Силченков, смятат словата "истина" и "живот" за епитети, които Христос прилага към Самия Себе Си: "Христос е самата истина - извън Него всичко е лъжовно. Той е самият живот - извън Него няма живот". Но такова тълкувание противоречи на по-нататъшните думи на Христа: "Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене". И за какво Христос щеше да говори на апостолите за дохождането при Отца, като за нещо необходимо за тях, ако в Христа те биха имали всичко и без Отца? Не. Христос говори за Отца, като за истинска цел на всички човешки стремежи. Хората се стремят към вечната слава, в която пребивава Отец, а Христос е пътят, който води към тази висока цел."

   Братя и сестри, ще се опитам да приложа тези безсмъртни думи на Христа към нашата действителност и да ви вдъхна повече вяра и надежда в Неговите многобройни обещания към нас, че Той няма да ни остави на произвола на Неговите и наши врагове и винаги ще бъде с нас в най-трудните моменти от земния ни живот.

   В тълкуванията по-горе видяхме, че чрез тези думи Господ показва Своето равенство с Отца, Своята силна връзка с Него, че Той, със Своите заповеди и учение е пътят към Отца и Неговата небесна слава. Подчертава Своята противоположна разграниченост от дявола и всичко, което представлява той, както и Своята топла загриженост към учениците Си, които бърза да утеши. Едва ли ще успея да събера всички уверения на Христа за Неговата близост до нас, за грижата Му да не препънем о камък ногата си, да не останем вън от числото на Неговите избранници, защото, на практика, ще трябва да преразкажа цялото Евангелие.

   Но позволете ми да направя един паралел с първите векове, когато е била създадена земната Църква. Нека първо да отбележа, че Божественото Слово слезе на земята в последните времена. Казвам го, защото често ме питат, дали това са последните времена, в които ние живеем. Но последни са били тези времена по отношение на пророчествата за въплъщението на Божието Слово. А след това,Спасителят дал загадъчни указания на Своите ученици за Неговото второ пришествие и края на света. Апостолите не могли да вникнат в тази загадъчност и живели с убеждението, че техните времена са последните и всеки ден очаквали повторното идване на Спасителя. Това очакване се предавало във времето на техните ученици и последователи и във всяка епоха всички считали, че техните времена са последни, съдейки по обстоятелствата в живота им. У тях останало убеждението, че последните времена ще бъдат белязани с особени сътресения в обществения живот и глобални природни катаклизми. У мнозина съвременни вярващи съществува същото убеждение. Но такива сътресения е имало винаги в човешката история за последните 2000 години. И както във всяка епоха вярващите са разчитали определени знаци за потвърждение на техните убеждения, така и днес, в същия дух, наши съвременници разчитат безброй знаци за края на света и второ пришествие на Спасителя, което те очакват с благоговеен трепет. Но какво е различното в духа на древните и днешни вярващи? Общото е вярата и любовта към пресладкия наш Иисус, при Когото благоговейно тръпнем да отидем, както възкликва и апостолът: "желая да се освободя и да бъда с Христа, защото това е много по-добро" /Филип. 1:23/.

   Но нека да видим какъв е начинът да отидем при Господ:

   Аз Съм пътят.

   Своя земен живот, и особено в неговия край, Когато Спасителят е излязъл на обществено служение, Той е подарил на света Своя Божествен Закон, който съдържа заповеди предимно от духовно-нравствен характер, с които ни учи как правилно да почитаме, да обичаме и да се покланяме на Бога. А пътят, в изяснението на 118-и псалом, е синоним на заповеди и учение. Но освен Своето учение, Спасителят ни е оставил и един пример на търпение и доброволни страдания, с които недвусмислено ни заявява, че "всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени" /2 Тим. 3:12/. И макар всички вярващи да знаят, че нашата земна Църква е войнстваща, болшинството пренебрегват този факт и предпочитат да се занимават с издирване на знаци за последните времена. Но, когато Господ говорил за края на света, Той изрично е казал, че "за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Син, а само Отец" и при възнесението Си запретително отсякъл: "не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец е положил в Своя власт".

   Светият апостол, следвайки този дух, говори увещателно на вярващите: "А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат. А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени. Защото, които спят, нощя спят, и които се опиват, нощя се опиват. Ние пък, бидейки синове на деня, нека бъдем трезвени, като наденем бронята на вярата и на любовта и шлема на надеждата за спасение, защото Бог ни определи не за гняв, а за да придобием спасение чрез Господа нашего Иисуса Христа, Който умря за нас, та ние, будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него" /1 Сол. 5:1/.

  Ето какъв е пътят, ето в какъв дух трябва да живеем, с какви убеждения трябва да посрещаме предизвикателствата на вярата в наше време. Апостолът подчертава, че вярващите не сме синове на тъмнината на заблудите и измамите, а сме синове на светлината на разума, Христовата светлина на истината.

   Днес мнозина са объркани от противоречивата дезинформация за истинността на ваксините, тестовете и така наречените "противоепидемични мерки за безопасност". Някои, за съжаление, безусловно вярват в информацията, поднасяна от официоза. Други не се задоволяват с тази информация, защото в повечето случаи им звучи нелогично и тревожно; затова търсят други източници. Но и едните и другите го правят с цел да получат сигурност и спокойствие. Къде, обаче, вярващите могат да получат най-сигурна опора и мир? "Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение. Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече. Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата. Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая. В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога. Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище." /Пс. 61:2,3,6-9/. И в действителност, ако Бог не ни запази, просвети и напъти в тези дяволски мрежи, ние сами няма да можем да се ориентираме, дори и да разполагаме с десетки свидетелства на всякакви специалисти за това - кое е вярно, и кое не.

   Аз съм истината.

   В днешно време по целия свят, във всички нюанси на живота се наблюдава изключително силно влияние на нечистите духове на заблуда, дезинформация, шантаж, манипулативни лъжи и издевателство над човешкия разум. Когато апостолите попитали какъв ще бъде белега за свършека на света, преди да им отговори, Христос побързал да ги предупреди: "пазете се да ви не прелъсти някой". Господ поставил тази ограда пред съзнанието на всички вярващи, не само на апостолите Си, подчертавайки, че е дошъл в една изключително враждебна среда, в която най-голямото зло е заблудата, че този свят, който цял лежи в зло /1 Ин. 5:19/, е изконния дом на човека и няма друг свят и друг живот, към който той да се стреми. Христос опровергава тази дяволска заблуда и по всякакъв начин внушава на вярващите, че изход от този зъл свят има и това е Той. Но нека отново да видим как ни учи светият апостол да се придържаме към истината:
   "А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас, било чрез дух, било чрез слово или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден. Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. Тайната на беззаконието вече действа, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега - тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата" /1 Сол. 2:1-12/.

   Ето какви ясни и категорични подробности дава божественият апостол относно истината за последните времена и пришествието Господне. И да, жестоко звучат думите му за действието на заблуда, но за това не трябва да се притесняват вярващите, които са обикнали Господа с цялото си сърце, защото Той, бидейки Божествена светлина, не ще остави Своите докрай потиснати да бъдат заблудени от действията на дявола: "верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите" /1 Кор. 10:13/.

   Аз съм животът.
   Добре, но Той се възнесе на небето, а за нас какво остана тук на земята? Само мъчение, страдание, смърт? Не, не само. Но единсвения начин да претърпим докрай, е да възприемем в съзнанието си Христа не като велик учител и властен чудотворец, а като велик страдалец, като най-великия. За да успеем да устоим на всички земни обществени сътресения и скърби от природни катаклизми, трябва да започнем да се стремим да подражаваме на Спасителя, Който "бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си. От затвор и съд Той биде грабнат; но рода Му кой ще обясни? защото Той бе изтръгнат от земята на живите; за престъпленията на Моя народ претърпя смърт. Отредиха Му гроб със злодейци, но Той биде погребан у богатия, защото не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа" /Ис. 53:7/.

   И така, със Своето възнесение на небето Той ни говори, че нашият вечен живот не е тук на земята и не се заключава само в скърби и беди. Той обещава велико въздаяние за всички, които са възлюбили вечния живот и са се устремили към него на небесата, вярно, на цената на много скърби и беди, но с утешението, че вървим по Неговия път, по пътя на страданието. Може би нашето неудовлетворение идва от неправилния стремеж към духовни радости, като основа на нашия земен живот? "Не е ли изпитание земният живот на човека, и дните му не са ли като дни на наемник?" - възкликва Иов /1:7/. Затова нека се въоръжим с тази мисъл и с уверението на Спасителя, че "ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но който претърпи докрай, ще бъде спасен" /Мат. 10:22/.

   Нека не се боим от всички, които по един или друг начин искат да ни навредят. Да помним винаги примера на светите Христови мъченици, които заради истинската вяра и вечния живот "бяха измъчени, като не приеха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение; други пък изпитаха подигравки и бичове, а също окови и затвор, с камъни бидоха избити, с трион рязани, на мъки подлагани; умряха с меч убити, скитаха се в овчи и кози кожи, лишавани, оскърбявани и измъчвани (тия, за които светът не беше достоен), скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти" /Евр. 11:35-38/.

   А "вам, оскърбяваните, да въздаде утеха заедно с нас, когато Господ Иисус се яви от небето с Ангелите на Своята сила, в пламенен огън да отмъщава на ония, които не познават Бога, които не се покоряват на благовестието на Господа нашего Иисуса Христа и които с вечна погибел ще бъдат наказани от лицето на Господа и от славата на Неговото могъщество, когато Той дойде, за да бъде прославен в оня ден всред Своите светии и за да Му се удивяват всички повярвали, а също и вие, понеже с вяра приехте нашето свидетелство. За това се и молим винаги за вас, да ви направи Бог наш достойни за званието и да изпълни със сила всяко желание на благост и всяко дело на вярата, та да се прослави във вас името на Господа нашего Иисуса Христа и вие в Него, по благодатта на нашия Бог и на Господа Иисуса Христа" /2 Сол. 1:7-12/. Амин!